Какво е трюфел?

Трюфелите отдавна са символ в цял свят на лукса, благосъстоянието и като цяло на гурме кухнята. Познати от древни времена, те са считани от гърците и римляните за естествен афродизиак. През средновековието се анатемосват заради нечистата им слава и остават „привилегия” само на селяните, които не се отказват лесно от качествата и вкуса им. По- късно с Ренесанса, когато чувствеността и насладата се преоткриват, те отново влизат в европейските кухни на големите замъци, нерядко и ползвани като разменна монета за влияние и дивиденти в политиката. Трюфелите се свързват с множество известни имена като Росини, Байрон и други кулинарни ценители. И до днес те имат своите върли почитатели, неспособни на опишат усещанията, които техния вкус поражда при срещата си с небцето.

Трюфел

На практика вече трюфелите са толкова скъпи, че рядко се приготвят рецепти с цели трюфели, по- скоро се използват в сосове и добавки. Но защо цената им е толкова висока – доскоро рекордът се държеше от 1,2 кг бял трюфел, продаден на търг за 100 000 евро, но той беше „победен” от един- единствен бял трюфел, намерен край гр. Пиза, с тегло 1,5 кг, продаден в Макао за 150 000 евро.

Трюфелите по същество са подземни гъби, растящи обезателно в корените на определен вид дървета в симбиоза с тях - топола, липа, дъб, върба, череша, габър, леска. Рядкостта им е първата предпоставка за високата им цена. Макар да има стотици видове, само няколко десетки вида са предмет на изключителното търсене. Те растат в определени климатични пояси, при специфични климатични условия – определени температури през различните сезони, влажност, валежи и др. областите, в които могат да бъдат намерени са: Южна Франция, Италия, някои региони на Испания, Хърватска и далеч по- рядко в други европейски области.

На второ място е трудността по намирането им – само обучени и опитни „ловци” с обучени „кучета” са в състояние да открият трюфели. Често това е занаят, който се предава от баща на син, включително и що се отнася до кучетата. В тайна се пазят местата, където са откривани трюфели. А ако се случи да се засекат двама „ловци” и нашите рибари могат да им завидят за лъжите, но не за хвалба за богат улов, а точно обратното – колко неуспешно е търсенето. В миналото трюфелите са се „ловели” в женски прасета, заради ефекта, който имат те върху хормоните им, но рискът едрото, с възбудени сетива, животно да изяде ценната находка е бил твърде голям и е водел до големи загуби. Затова сега се обучават кучета – предимно дребни, пъргави породи, като кокер шпаньол, които преди специалното обучение, минават и на тестове за кучешка интелигентност. Те се продават в специални развъдници и също имат родословие в професията си, само по себе си едно такова куче може да струва няколко хиляди евро.



Трюфелите се „ловуват” в определи месеци, според вида си – черния зимен трюфел се „ловува” от декември до март. Той е устойчив и е предпочитан от готвачите, заради сравнително непретенциозните си изисквания. Този вид трюфел може и изкуствено да се развъжда, като се „заразят” корените на дърветата с мицела му. Цената му започва от 1000 евро за килограм. Негов брат е черния летен трюфел, който се „ловува” от май до септември. По- разпространен е от зимния и затова цената му започва от 200 евро за килограм.

Шампионът на семейството обаче е белият трюфел, наричан още „трюфел от Алба или Пиемонт”. Той е много рядък вид, с изключителен вкус невъзможен за изкуствено отглеждане. „Ловува” се от септември до октомври и само истински познавач може да уцели най- удачния момент. Трайността му е едва няколко дни и се говори, че онзи купувач, дал 100 000 евро, е трябвало да изхвърли скъпата си покупка, защото не я е употребил своевременно. Може и да са просто завистливи слухове, но деликатността на белия трюфел е всеизвестен факт, затова и цената му започва от 3000 евро.

На специален, ежегоден търг в град Алба, се показват всевъзможни експонати. Там динамиката около цената на трюфелите може да съперничи на всяка една търговска борса. В зависимост от трюфелите, единствено от специфичния им аромат и от постоянно пристигащите свежи попълнения, готвачи и познавачи, ценители и обикновени милионери преживяват истинско приключение, чакано цяла година.
Шоколадови трюфели

И ако ще попитате, а в България, която отговаря на всички климатични условия, дали има трюфели, незабавният отговор е: „да, разбира се”. В нашата страна се срещат и трите гореспоменати вида трюфели, общо четири ценни за кулинарията вида. По поречието на р. Дунав са намирани бели трюфели, а освен случайната находка, все повече чужденци инвестират, заради климата и почвите у нас, в т. нар. ферми за трюфели, като внасят „заразени” дървета от родните си страни. Не би било лошо и ние да вземем пример за такова високодоходно земеделие.

От чисто кулинарна гледна точка, като оставим цената им настрана, трюфелите са сериозно предизвикателство. Под грозната, безлична обвивка се крие специфичен вкус, който е резултат от условията на живот – от това дали е била дъждовна годината, през това, в кое дърво е расъл трюфела та чак до условията, в които е съхраняван междувременно. Трябва да си невероятен гурме готвач, за да прецениш конкретния трюфел, на коя рецепта би подхождал. И понеже вкусът му се увеличава и се развива с топлинната обработка, количеството е свеждано до минимум. Цената в една кухня не играе роля, просто вкусът е прекалено наситен. И така трюфелът е отлична добавка в сосове, особено на сметанова основа, и в дресинги – със зехтин, който развива вкуса му. Също така се добавя на слабо вкусови ястия, като ризото, яйца и други, като овкусител. Или просто се настъргва внимателно върху някое ястие, по решение на готвача. И не само гурме кухнята се слави с трюфелите. Ако случайно ви мине пътя покрай Италия или Франция, и попаднете в тази приказна рустикална обстановка, където животът е прост и хората умеят да му се наслаждават. Именно там, в дома на трюфела, дори и един обикновен омлет с неговия вкус, в компанията на чаша местно бяло вино, би било повече от гурме преживяване.