Лов на трюфели

В стари времена се е говорело, че трюфелите се образуват от гръмотевиците, които падат близо до дървета, че “узряват” точно при пълнолуние, че се появяват на мистични места или под омагьосани дървета, че за да намира най-добрите трюфели човек трябва да е надарен с магически способности, че самите те могат да омагьосват, лекуват, да носят късмет или нещастия.

Всички суеверия и легенди, с които са обградени трюфелите стават обясними, като се вземат предвид ограничените места в които се намират, изключителните им вкусови качества, цената им, като на скъпоценности и се добави към това уникалният начин, по който се събират.

В действителност те растат спонтанно само под няколко вида дървета и то при строго определени почвени и климатични условия, а събирането на трюфелите е изкуство и наподобява търсенето на съкровище. Както вече казахме, трюфелите растат под земята и единственият начин да бъдат извадени на светло е като се оформи съюз - човешкият опит в разпознаването на най-подходящите места и дървета и безпогрешното обоняние на куче с извънредно чувствителен нос и специално обучено да разпознава специфичният им аромат.


Във Франция трюфелите първо са били търсени с прасета, но по-късно са започнали специално да обучават за това кучета. Lagotto romagnolo е единствената порода, официално призната като специализирана в търсенето на трюфели. Тази стара порода кучета, произлязла от околностите на Равена, е била известна още през 16-ти век, но е станала особено популярна в Италия през 19-ти век. Всъщност породата не е решаваща, защото всяко куче, ако е специално обучено, може да бъде потенциален “ловец на трюфели“. Необходимо е да притежава добро обоняние, способност да работи продължително време с голяма концентрация, а също така трябва да има и преимуществото да не е “любител” на трюфели. В повечето случаи търсачите са използвали просто обикновени мелези тренирани с огромно търпение от самите тях, но животните, макар и без определена порода, задължително са били от поколение на местни кучета, използвани за търсене. Във всеки град и във всяка област се разказват истории за изключителни търсачи, като заедно с техните имена се споменават задължително и имената на техните кучета.

Обучението е доста сурово. Курсът продължава няколко месеца и строго се основава на глада, съчетан с упорито, търпеливо повтаряне на едни и същи упражнения. Кучетата отслабват, но завинаги научават урока, че трюфелите принадлежат на стопанина. По време на курса, кучето никога не трябва да бъде удряно, за да не идентифицира миризмата на трюфели с неприятни усещания, като например при боя. Ефикасният метод е използването на “награда” – нещо вкусно, но малко като количество, което да накара кучето да работи упорито, за да получи следващото парченце. В резултат на обучението кучето започва да свързва миризмата на трюфели с храна – хляб, парчета месо или специално приготвени бисквити, които му се дават за поощрение. Кучето получава наградата си всеки път, когато свърши добре своята част от работата.

Обучението на кучето търсач е много сложен процес,и който познава работата в детайли знае че има много тънкости и трикове които се прилагат по-етапно и методично. Много млади кучета нямащи успехи с див трюфел копувани оттук оттам,в по-късен етап в гората са пълно разочарование .Препоръчвам хората които не са се занимавали с дрсировка на кучета да не се захващат ,самата работа с трюфела и 4етериногото е много специфична и иска мн пректика за да има успех.С уважение към всички посетители на нашият сайт.



Когато верният помощник открие трюфел на мястото на което е скрит, той посочва това на водача си, който започва да разкопава изключително внимателно със специална малка лопатка и да изгребва пръста на известно разстояние наоколо, докато гъбата се открие. След това трябва да бъдат върнати обратно всички буци пръст, които са били отместени. За един експерт-събирач всички тези операции са задължителни, защото е важно да не оставя никакви следи на мястото, където е намерил скъпоценното съкровище.

Събирането на трюфели е стар и сложен занаят, който се предава от поколения и се учи с години. Човекът, който търси скъпоценната грудка подкрепен от неговото куче, опитът и добрата сполука, е познат в Италия като “Тrifolao”, а във Франция като „Rabassier”. За да бъде признат от закона, той трябва да притежава личен документ, който му дава право да работи в определен район, като зачита близките околности на населените места и частните имоти. Търсачът на трюфели е професионалист и има дори специфично професионално поведение – тихи стъпки, отмерени движения, кратки реплики. Той знае кога растат трюфелите, местата и дърветата където могат да бъдат намерени, как да бъдат извадени, знае как да накара кучето да търси и как да го възнагради. Истинският събирач на трюфели познава веднага добрите екземпляри и знае, че те са безценни. За столетия сечивата на труда му са били чифт груби ботуши, стик, удобен за изкореняване на храсти и къпини, малка лопата за разкопаване около трюфелите без да бъдат повредени и специален жакет с множество дълбоки джобове за поставяне на събраните трюфели и дребните късчета храна, които да бъдат дадени на верният помощник всеки път, когато открие трюфел.



Събирачите на трюфели обикновено тръгват когато пада здрач и работят през нощта. От една страна това се налага, за да избегнат разкриването на своите най-добри места пред конкурентите си или срещата със случайни любопитни. По-важен обаче е фактът, че кучетата работят по-добре през нощта, дори още по-добре когато са обвити в мъгла, която заглушава звуците и обърква очертанията на предметите. При този начин на работа естествено светът на ловците на трюфели е изпълнен с магия и мистерии. Човек, който броди през нощта тих като сянка, винаги сам, придружаван от куче, което зачита безпрекословно само волята на своя водач, човек, който цял живот крие ревниво и най-малките тайни на своя странен занаят, естествено е да бъде обгърнат с мистика. Големите сполуки в работата му носят не само по-добри доходи, но и слава, почти винаги допълнена със странни разкази. Всякакви легенди се разказват за събирачите на трюфели и от самите тях. Говори се за скрити стари карти и календари на които големи майстори са отбелязали местата на които са намирали трюфели и датите на които те се “появяват”. Според старите търсачи от Ланге и Монферато например, белият трюфел “узрява” само на третата луна след дъждовете, започнали през Септември. Разбира се, това може да се приеме като едно от многото суеверия, но може би също показва познаване фазите на луната, защото изглежда, че с годините поверието постоянно се потвърждава.